Реч на Мишел Обама в рамките на предизборната кампания на Барак Обама от 2012 година
Въпреки че в политическото говорене подобна ситуация – първата дама да излиза в публична защита на своя съпруг, да не е типична, за Мишел Обама тази изява е логическо продължение на поредица от целенасочени актове. Тя е естествено продължение на една втора политическа линия, изграждана и поддържана внимателно от екипа на президента на САЩ още от началото на неговия мандат през 2009 година. През четирите години управление на нейния съпруг, образът на първата дама е много внимателно позициониран и е изграждан стратегически, до степен, в която днес той се употребява от екипа като свързващо звено в публичната представа и разположението на американския президент и неговия народ. Нещо повече – в кампания, изградена върху тясната връзка между лидер и последователи, ролята на съпругата на Обама е ключова.
В качеството си на своеобразен гарант за изпълнение на основното послание от политическото говорене на кандидата на демократите, което може да се обобщи с простото: „Аз съм като вас, аз съм един от вас”, Мишел Обама очаквано застава пред аудиторията. Нейната публична роля на съпруга и майка е хиперексплицирана до степен съпруга и майка на народа, на избирателите. В този контекст изказването й е изградено изцяло върху емоционални апели, върху идеята за емоционалното говорене на майката. Личните истории, свързани със семействата им – нейното и това на президента Барак Обама, разказите за ключови в емоционално отношение житейски моменти от тях, ненатрапчивото, но осезаемо присъствие на фигурите на двете им деца, споменаването на родителите им – нейния баща, неговата майка и баба, назоваването на президента на САЩ малко име – Барак – всичко това разгръща поредица от аргументи, подредени в добре балансирано концентрично изложение. Всеки нов аргумент внася серия от тройни подаргументи, които добавят допълнителна сила към основното становище, интерпретирано приблизително така: „Ние се нуждаем от вас, защото ние сме част от вас и само заедно можем да върнем силата и блясъка на американската нация”.
Речта цели да докосне избирателите. Да ги увери още веднъж в автентичността на политическото говорене на Барак Обама, да ги направи съпричастни, да им даде личен пример и да гарантира изпълнение на поеманите от него обещания. Тя, дошлата от обикновено семейство с болен баща, среща него – момчето от колежа, което има само един чифт обувки, влюбват се и създават семейство, въпреки че в началото всичко, което имат, е „любов и дългове към банката”. Въпреки това, с упорит труд и много вяра в семейните ценности и в трудолюбието, те успяват да постигнат американската мечта. Тъй като дълбоко вярват, че човек е щастлив не когато има единствено за себе си, а когато споделя с другите и им помага и те да изживеят същата тази американска мечта, се захващат с политика. Нещо повече – днес, с опита, придобит от четирите години управление, те вече знаят какво още трябва да се направи и всичко, от което имат нужда е търпението, подкрепата и помощта на нацията, за да могат, въпреки тежките времена и предизвикателствата, да помогнат на Америка да продължи да се развива като държава и нация. Така – ни повече, ни по-малко, речта се превръща във вербализация на развиващия се образ на първата дама. Изцяло в стила на Опра, с характерните хиперболизации и силни смислови акценти, изградени върху оксиморонната двойка – „трудности – победа”, Мишел Обама разкрива себе си и се налага като гарант за изпълнението на политиката на мъжа си – политика направена от и за хората.
Утопично и идеалистично – така звучи бъдещето в речта на Мишел Обама. И въпреки че рационалният превод на речта не би приел съществуването на подобно публично становище, то това е единственото възможно бъдеще в настоящия ролеви модел. Майката закрилница иска най-доброто за децата си и прави всичко единствено и само заради тях. И президентът на САЩ – бащата на народа, който ще се погрижи за всички членове от семейството и най-вече за онези, които имат нужда от това.
Дали обаче речта и цялостната позиция на първата дама в рамките на президентската кампания на нейния съпруг, е съобразена с нагласите и очакванията на аудиторията днес, остава въпрос от изключителна важност. Защото докато преди четири години своеобразният месиански модел предричаше победа, то към момента ситуацията налага доста по-различна посока на политическо говорене. Много повече конкретика и по-малко общи приказки. Защото според видяното до момента, емоционалността, щедро демонстрирана в настоящата кампания на Обама, е посока, която днес, за разлика от преди четири години, отвежда екипа в плаващите пясъци на нарастващия избирателен скептицизъм, от които изплуването се оказва все по-трудна задача. Залогът е огромен, а на обратната страна на монетата седи конкретният и ясен изказ на опонента, точните и не винаги удобни публично зададени въпроси, фактите, данните и огромната, невиждана от сто години насам безработица в САЩ.
Уточнение: На 6 ноември 2012 година Барак Обама печели президентските избори.
Цялата реч на Мишел Обама и анализът към нея, може да се види тук: http://kremenageorgieva.blogspot.com/2012/09/blog-post.html
Източник: www.KremenaGeorgieva.com
© Кремена Георгиева